Page 6 - Вестник Балчик

6 ИСТОРИЯ 17.IV.2014 - 23.IV.2014г. Брой 15 (2092)

ÍÅÏËÅÍÅÍÈÒÅ ÁÚËÃÀÐÑÊÈ ÁÎÉÍÈ ÇÍÀÌÅÍÀ -
ÓÍÈÊÀËÅÍ ÔÅÍÎÌÅÍ ÂÚÂ ÂÎÅÍÍÀÒÀ ÈÑÒÎÐÈß
В края на миналата година, в няколко поредни броя (37-44), енни експерти разветите бойни знамена в най-предните стрел- започва безпощадно да ги сече. Те не издържат и започват без-
вестник “Балчик” публикува статията “Атаките “На нож” по кови вериги на българската пехота упражняват твърде голямо редно отстъпление. Виждайки очертаващата се катастрофа, кра-
време на Балканската война - олицетворение на несъкруши- морално въздействие върху атакуващите, независимо, че огъ- лят лично се хвърля в боя, като повежда в атака един пехотен
мия български боен дух”. Тя е популярен вариант на студията нят на противника се съсредоточава по знаменосците и те чес- полк, при което шинелът му е пробит от куршум от картеч, а под
“Ролята на морално-психологическия фактор в атаките “На то падат убити. С оглед на това се препоръчва знамената да се него са убити два коня и след контузията при второто падане
нож” по време на Балканската война”, понастоящем утвърде- развяват напред при всяка атака, като се използва всяко сред- възниква опасност да бъде пленен. Неговият адютант му дава
на за печат в кн. 3-4 на сп. “Исторически преглед” за 2014 г. ство за повишаване на моралната устойчивост в решителните своя кон и останалите офицери с мъка го откъсват от сражени-
минути на боя, когато атакуващите трябва да наложат волята ето. Въпреки смелостта и себеотрицанието, демонстрирани от
Следващата публикация е нейно естествено продължение, си за победа над противника. Фридрих II, пруската армия търпи поражение - за щастие на кра-
което акцентува върху изключителни военни добродетели на ля пълният разгром е избегнат. За това помагат, от една страна
нашия войн, демонстрирани по време на войните за нацио- За психологическия ефект, който оказва разветият национа- разстройството и загубите на руската армия, но главно и преди
нално обединение, с които всеки българин заслужено може да лен флаг и изпълнението на българския химн върху атакуваща- всичко личната антипатия между генерал Пьотр Салтиков и фел-
та българска пехота, свидетелства следният епизод от боеве- дмаршал Леополд Даун, заради която той не се съгласява с
се гордее. те за Лозенград. На 23 (10) октомври 1912 г. 7-ма низамска диви- предложеното от фелдмаршал Лаудон решително преследване
зия настъпва с част от силите си към с. Ериклер. Турците се на пруската армия.
В историята на войните армията на всяка държава е печели- закрепват на югоизточния бряг на на р. Сърсуватдере. Завърз-
ла битки на бойното поле, съпътствани от неизбежни пораже- ва се ожесточено сражение с атаки и контраатаки от двете За чест на българския офицерски корпус, по време на войни-
ния. Постигала е успехи по време на активни настъпателни дей- страни. Противникът настъпва с дясното си крило против 2-ри те за национално обединение, не един наш командир последва
ствия, удържала е победи, сражавайки се в отбрана. Някои от пехотен полк, но е спрян. В това време срещу лявото крило на примера на Наполеон, повеждайки лично войниците си в атака.
тях са се превърнали в синоним на бойно майсторство, имат турците настъпва 5-и пехотен полк. Седма Низамска дивизия Примери за значението на бойното знаме като мобилизиращ фа-
принос към развитието на военното изкуство и се изучават настъпва и срещу него. Боят става все по-ожесточен. Неприя- ктор в най-трудните моменти на боя не липсват и от Балкански-
във военни академии. През вековете армията на всяка държа- телското настъпление продължава. Командващият Трета бъл- те войни и от последвалата Първа световна война. В сражени-
ва има своите постижения в сферата на колективното или ин- гарска армия, генерал-лейтенант Радко Димитриев, който следи ето при р.Караагачдере, по време на Люлебургаз-Бунархисарс-
дивидуалното бойно майсторство. В това отношение не прави развитието на сражението, привлича в него 7-ми пехотен Прес- ката настъпателна операция, командирът на 18-и пехотен Тър-
изключение дори румънската армия.1 лавски полк от 4-та дивизия. Последва нареждане да се въведе новски полк забелязва колебание в настъпващата дружина, ко-
в боя и нейният 35-и пехотен Врачански полк. Дружините на ето може да доведе до огъване и неизпълнение на поставената
Казаното по-горе в пълна степен важи за нашите въоръжени полка се развръщат и с развято знаме, под звуците на нацио- бойна задача. За да превъзмогне настъпващата криза, подпол-
сили, печелили впечатляващи победи, и в отбрана, и в нападе- налния химн, стройно и устремно атакуват противника. Турска- ковник Антонов хваща в лявата си ръка полковото знаме, в
ние срещу армиите на световни империи. Обръщайки поглед та артилерия открива бесен огън по тях. Това още повече уско- дясната с извадена сабя и под звуците на “Шуми Марица”, из-
към изпълнения с десетки сражения боен път на българската рява настъплението им. Разколебан, неприятелят отстъпва. От- пълнявана от полковия оркестър, сам излиза напред. Смутена-
армия, извървян от нея по време на войните за национално теглянето му се превръща в бягство. В боевете до укрепления- та 4-та дружина го последва. Атаката е успешна. Противникът е
обединение, два факта правят силно впечатление - атаките “На та на Лозенград турците често се вдигат на контраатаки и с вик отхвърлен и превърнат в бягаща назад тълпа.
нож” през Балканската война и обстоятелството, че по време “Аллах, Аллах!”, под звуците на бойните тръби, се хвърлят на-
на многобройните битки армията ни не допусна наше бойно зна- пред. На виковете “Аллах” българите отвръщат с викове “Ура!” По време на щурма на Одринската крепост, при атаката на
ме да попадне в ръцете на противника. Те отличават нейната и “На нож!” и в кървави ръкопашни боеве обръщат противника в форта Айвазбаба, настъплението на 23-ти пехотен Шипченски
бойна дейност от всички останали армии. Характеризират по бягство. В двудневни упорити сражения при с. Ериклер неприя- полк е спряно. За да подкрепят пехотата, батареите на майор
своеобразен и специфичен начин военните действия, в които телят губи сражението за Лозенград. Източна турска армия е Друмев и капитан Игнатов се насочват напред и заемайки огне-
тя участва и в определен смисъл са нейна най-ярка и емблема- разгромена и в безредие отстъпва към Люлебургаз и Бунархисар. ви позиции, на първа бойна линия, откриват стрелба с право
тична характеристика, неин уникален патент. Те са едновремен- мерене по противника. Тогава командирът на 23-ти пехотен Ши-
но удивително измерение и най-красноречиво олицетворение Неведнъж в критични мигове на битката, понесено напред, в пченски полк, подполковник Иван Пашинов, заповядва да раз-
на българския боен дух. първите редици на атакуващите части, бойното знаме повдига веят полковото знаме. Музикантската команда свири химна “Шу-
духа на бойците, стимулира ги да наложат волята си над проти- ми Марица”. Начело на ротата командирът се устремява към
Балканската война продължава 5 месеца (заедно с примири- вника и се превръща в решаващ фактор за спечелването на челните вериги. Полковата светиня е посрещната с възгласи:
ето). Българската войска е в настъпление 4 месеца и 15 деноно- победата. В историята на войните има редица такива случаи. “Да живее България! Напред на нож!” Еква мощно “Ура”. Шипчен-
щия (заедно с оперативните паузи). През това време тя прове- Класическа илюстрация за ролята на бойното знаме и личният ци се хвърлят върху телените мрежи. Проходите, открити за
жда 5 настъпателни операции и продължителни настъпателни пример на пълководеца, като важни морално-психологически тях от пионерите (сапьорите), са тесни за пороя от атакуващи
бойни действия със съединения на различни направления и две фактори, влияещи върху изхода на боя, е битката при селището войници. Те разсичат бодливата тел с брадвички, лопатки, но-
отбранителни операции. Следва да изтъкнем, че никъде в моно- Арколе, в Северна Италия (провинция Верона), разположено на жове, с окървавени ръце и нозе изтръгват коловете й, втурвай-
графии, популярни книги и пр. трудове и публикации, коментира- левия бряг на р. Алпона. През ноември 1796 г. там, на бойното ки се по стръмния скат на форта. Нищо не е в състояние да ги
щи големи военни кампании, ограничени конфликти или инци- поле, се срещат френските войски (18 000 души), под командва- спре. Скоро над форта “Айвазбаба” се развява полковото зна-
дентни сблъсъци на въоръжени сили на противостоящи коали- нето на Наполеон и австрийската армия, под командването на ме, покрито с нова бойна слава.
ции или отделни държави, състояли се преди или след Балканс- фелдмаршал барон Йозеф Алвинци в състав около 30 000 души.
ката война, не откриваме примери, в които пехота, атакуваща Целта на австрийците е да деблокират крепостта Мантуа, обк- На 19 септември 1916 г., следобед, на Добруджанския фронт,
“На нож” с такъв бесен устрем, прегазва и помита неприятеля ръжена от френски войски. След няколко поредни опита, завър- при с.Кокараджа, настъпва критичен момент за 16-и пехотен
от позициите му в шили с неуспех за тях в боевете при Кастильоне (5 август), Ловчански полк. От дванадесетте роти, с които разполага ко-
десетки боеве, по Роверето (5 септември) и Басано (8 септември), те отново се мандирът на полка, полковник Йордан Иванов, са убити или
време на цялата сблъскват с французите край Арколе. Сражението продължава ранени 11 офицери. Командирът решава да хвърли в боя после-
кампания. Никъде три дни (15-17 ноември 1796 г.) В състава на австрийската ар- дните хора, с които разполага - резервната рота. Но и тя претър-
не се натъкваме на мия са отбрани полкове на Хабсбургската монархия. Осланяйки пява големи загуби. Остава само едно средство - личният при-
описания на подоб- се на численото си превъзходство, те се бият с неимоверно мер. И командирът на полка начело на останалите взводове, с
но масово себеот- упорство. Една от най-важните точки на полесражението е Ар- развято знаме се впуска към неприятелските редове. Против-
рицание и герои- колския мост. Французите три пъти го атакуват и превземат и никът е принуден да отстъпи. Величествената картина на този
зъм, на такова лу- три пъти са отблъснати с големи загуби. Тогава Наполеон взема бой, в който българският полковник повежда шепа оцелели бой-
до настървение, на бойното знаме и лично повежда своите гренадири в атака сре- ци, с полковото знаме в ръце, срещу вихрушката от куршуми и
такова необуздано щу противника. Без да обръща внимание на убийствения огън шрапнели, се запечатва в съзнанието на всеки от неговите
желание да се сма- на австрийците, той се хвърля срещу неприятелските позиции, подчинени. СЛЕДВА
же и унищожи про- увличайки своите войници. Личният пример на командващия е
тивника още при силно въздействащ. Щурмът на френската пехота се увенчава Дарин Канавров
първия боен кон- с успех. Австрийците са разгромени и отстъпват.
такт, характеризи- 1 През Първата световна война, на Добруджанския театър на военните
ращи не отделни би- Сражението при Арколе не е единственият случай, в който действия, и край Сталинград, по време на Втората световна война румънс-
тки, а целия период Наполеон, отчитайки важността на примера на командира, като ката армия претърпява мащабни военни поражения, измерващи се с десетки
на войната от нача- мощен стимул за повдигане на бойния дух, рискувайки живото хиляди убити, ранени и пленени. В индивидуалното бойно майсторство оба-
лото до самия й си, лично предвожда войниците си в атака. На 10 май 1796 г., в че северните ни съседи имат своите постижения. Най-добрият румънски
край. Като най-ма- битката при Лоди (град в Северна Италия, на десния бряг на летец-изтребител, капитан Александру Сербанеску, командир на 9-а изтреби-
сово прилагана та- р.Ада), той се хвърля срещу ураганния огън на австрийската телна група, има 45 (според други източници 52) потвърдени въздушни
ктика, по време на пехота, повеждайки в атака “На нож” батальон гренадири. В та- победи. Произхождащият от стар румънски княжески род капитан Кантакузи-
войната с Турция, зи битка Наполеон спечелва сърцата на войниците с огромната но, кавалер на много отличия има 43 (според други данни 56) потвърдени
преди повече от 100 си лична храброст. Въодушевени от мъжеството и себеотрица- въздушни победи. Следва да се има предвид склонността на румънците към
години, ударите “На нието, демонстрирани от техния командващ, френските грена- преувеличаване на бойните си постижения. Така напр. на 5 април 1944 г. 134
нож” имат своето дири щурмуват отбранявания от австрийците, считан за непри- бомбардировача В-24 и 95 “Boing B-17-“Летяща крепост” нападат Плоещ със
м ор ал но- п с и холо- стъпен, мост на р.Ада. Двадесет неприятелски оръдия (според силно прикритие на изтребители “Lightning”. Нападателите загубват минимум
гическо обяснение. други данни четиринадесет) буквално засипват с картеч атаку- 13 машини, но и Луфтвафе претърпява значителни загуби. Според германски
Предвид гореказа- ващите. Седем хиляди австрийци отбраняват дългия 300 мет- автори данните на командира на 6-а изтребителна трупа, Дан Византи, че
ното, щиковите ра мост. В края на битката те оставят на бойното поле 2 000 неговите летци свалили на 4 и 5 април 1944 г. 63 американски машини, трябва
атаки, проведени убити и ранени и 15 оръдия. Ариергардът на австрийската ар- да се приемат скептично, защото загубите на съюзниците са значително по-
от българската пе- мия, командван от генерал Себотендорф, е разгромен. Преслед- малко. Нойлен, Х. Съюзниците на Луфтвафе 1939-1945 г., С., 2000, с.89, 99,
хота през 1912-1913 вайки отстъпващия противник, на 15 май Наполеон триумфално 102, 104
г., са един своеоб- Пощенска картичка - символ на влиза в Милано. Описвайки сражението при Лоди, Клаузевиц с
разен уникален фе- Балканската коалиция срещу Тур- риторичен въпрос изразява отношението си към победата на
номен в историята ция от 1912 г. френския пълководец: “Начинанието на храбрия Бонапарт се
на войните. увенча с пълен успех…Безспорно никой боен подвиг не бе пре-
дизвиквал такова изумление в цяла Европа, както това прех-
В своите трудове корифеят на военната теория, Карл фон върляне през Ада…И така, когато се казва, че щурмът при Лоди
Клаузевиц обръща внимание на ролята на бойното знаме като бил стратегически немотивиран, тъй като Бонапарт е можел да
важен психологически фактор по време на активни бойни дейс- получи този мост на другото утро даром, имат се предвид само
твия. Многобройните сражения, които нашата армия води по пространствените отношения в стратегията. А нима моралните
време войните за национално обединение, потвърждават мне- резултати, които посочихме, не принадлежат на стратегията?”
нието на германския военен философ. В критичните моменти на
десетки битки разветият флаг, призивните удари на барабани- Военната история е съхранила примери, свидетелстващи, че
те, тържествената мелодия на националния химн мобилизират личният пример на командира е важен не само в победоносни
психически до краен предел атакуващата българска пехота и сражения, а и в битки, в които противникът е успял да надделее
под веещия се роден трибагреник и звуците на “Шуми Марица” на бойното поле. На 1 август 1759 г., при Кунерсдорф се сблъс-
тя извършва чудеса от храброст, обръщайки противника в па- кват руско-австрийската и пруската армия. Съюзниците имат
ническо бягство. почти двойно превъзходство. Те разполагат със 75 000 войници
(60 000 руски и 55 000 австрийски). Кралят на Прусия Фридрих II
Германски офицер - инструктор в турската армия, свидетел- командва 42 000 души. В началото на битката, благодарение на
ства за устрема на българското настъпление, на главното стра- щиковата атака на германските гренадири, срещу левия фланг
тегическо направление към Цариград, през есента на 1912 г.: на противника, руската армия отстъпва, губейки две трети от
“Българските бойни редове носеха развети знамена. Атакуваха позициите си и 90 оръдия. Последвалата атака на пруската пе-
под звуците на музика. Въздействието беше поразяващо. Зна- хота срещу центъра на неприятелската отбрана обаче не успя-
мена! Музика! В мирна обстановка това би предизвикало усмив- ва, поради силния огън на руската артилерия. Същевременно
ка, но участниците в Балканската война могат да потвърдят, че австрийската кавалерия под командването на фелдмаршал Ге-
моралните фактори във време на война стоят по-високо от деон-Ернст фон Лаудон обкръжава прусите отляво и отдясно и
стрелбата, по-високо от числеността на войските и дори по-
високо от тактическата им подготовка.” Според германски во-